ПРЕДПОСТАВКИ ЗА УСПЕШНА РАБОТА С ПОДИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ-ЧАСТ 2

В част 1 , посветена на договорите с подизпълнителите, разгледахме някои полезни съвети, както и някои капани при съставянето на договорите. Тъй като от работата на подизпълнителите зависи в голяма степен успешното завършване на проектите, е много важно как ще се подходи в сключването на договорите с тях. В тази статия ще изследваме рисковете, заложени в стандартните договори и по-точно буквалното пренасяне на рисковете от договора на главния изпълнител в договорите с подизпълнителите и ще засегнем някои от добрите страни при използването на нестандартните договори.

Преди всичко договорът с подизпълнителя дефинира:

• какво се изисква от подизпълнителя да извърши;
• времето, за което трябва да извърши работата;
• последствията за подизпълнителя в случай, че не извърши работата в договорения срок;
• подкрепата, която трябва да осигури подизпълнителя на главния изпълнител по отношение администрирането на основния договор;
• взаимоотношенията с другите подизпълнители (доста критичен момент между другото);
• събитията за компенсация (удължаване на времето и допълнителни плащания).

Договорът на подизпълнителя едновременно представлява наръчник и пътна карта за подизпълнителя относно това, което трябва да направи и последствията от неизпълнението на неговите задължения. Както всеки проект е уникален, така и изискванията към подизпълнителя са различни на различните проекти. Затова ако подизпълнителя не разполага с ясен и категоричен наръчник и пътна карта, а с общ документ, описващ неговите задължения, той не би бил в състояние да изпълни задачите, така както би очаквал главният изпълнител от него.

Ето две слаби места при съставянето на договорите с подизпълнителя:

Използване на “Про-форма” договор

Доста често главните изпълнители разполагат с един или няколко “про-форма” договори, които се използват доста рутинно при сключване на договори с подизпълнителите. Този подход е доста използван от главните изпълнители поради няколко причини:

·        спестява време и средства за съставяне на договора;

·        прехвърля рисковете от главния договор директно на подизпълнителите;

·        по този начин договорът може да се използва многократно.

Къде се крие опасността тук? Ами, “про-форма” договорът едва ли ще отрази спесифичните рискове и задължения на подизпълнителя и едва ли ще внесе необходимата яснота относно спесифичните условия на главния договор и произтичащите от тях задължения на подизпълнителя. Така предимствата на “про-форма” договора бързо биха се стопили от допълнителното администриране и контрол, упражнявани от главния изпълнител в следствие на изискванията на “про-форма” договора.

По-добре би било да се използва нестандартен договор от предишен проект, който да съдържа основните клаузи и рискове в основния договор. Около така оформения скелет е много лесно да се допишат спесифичните и характерните за конкретния договор условия и рискове. По този начин би се получила една нестандартна форма на договор, подходяща за проекта и спестяваща време и средства за изготвянето и. (Това е и избрания подход и от автора.)

 

Използване на Договор “Едно към едно"копие на главния договор

Друг често срещан подход, но много опасен, е съставянето на договор с подизпълнителя, който е едно към едно с главния договор. В този случай от подизпълнителя се очаква да се съобразява с всички изисквания на главния договор. Обикновено при този подход на подизпълнителя се предлага копие от главния договор. Според мен този подход е изпълнен с проблеми, защото:

·        е възможно подизпълнителя да не идентифицира правилно своите задължения;

·        е възможно да възникнат спорове относно интерпретирането на клаузи от  главния договор;

·        там, където главния договор е администриран от “инженер”, е възможно да възникнат проблеми с администрирането на подизпълнителския договор, в който “инженер” се явява главният изпълнител.

Както и с “про-форма” договора  и при този подход главният изпълнител е изложен на риска от повече администриране и на риска от неефикасно изпълнение на задълженията на подизпълнителя. В случаите на формални спорове  при този подход страните по договора ще изразходват много време и средства в един сложен процес за разрешаване на  споровете. Един ясен и конкретен нестандартен договор би бил многократно по-ефективен в такива случаи.

В заключение бих искал да кажа, че времето и средствата, инвестирани при съставянето на нестандартна форма на договор с подизпълнителя в началото, биха довели до по-ефективно и безпроблемно извършване на работите от подизпълнителите (за което всъщност те са наети), а главният изпълнител би бил по-добре защитен в случай, че възникнат проблеми при изпълнението на работите.