ЗАКЪСНЕНИЕ И НАРУШАВАНЕ НА ЕСТЕСТВЕНИЯ ХОД НА РАБОТИТЕ

В отговор на поставените въпроси в статията „.Кой има право да използва  резерва от време  в графика” искам да представя виждането на SCL (Society of construction law) в поредица от статии по отношение на удължаването на времето и нарушаването на естествения ход на работата, като в така формулираните клаузи на Протокола ще откриете и отговора на SCL на въпроса „кой притежава резерва в графика”.  

Целта на този Протокол е да осигури полезно ръководство за решаване на някои проблеми, които възникват при администрирането на строителните договори, когато някоя от страните по договора пожелае да си възстанови разходите, свързани с удължаване на времето, или пожелае удължаване на времето, за да компенсира изоставане от графика на работа поради причини, свързани с рисковете на другата страна. Целта на Протокола е да осигури на страните средства за решаване на тези въпроси и избягване на спорове.

Протоколът не трябва да се разглежда като договорен документ. Той не заменя клаузите на конкретния договор и не служи за заместител на законите, имащи отношение към конкретния договор.  Протоколът представлява балансирана и практична схема за решаване на въпросите, свързани със закъснението и нарушаването на хода на работата.

Съставителите на Протокола смятат, че строителните договори трябва да имат механизъм за управление на промените.  Въпреки, че всички стандартни форми на договор засягат оценката на закъснението и компенсацията за удължаване на времето, не всички решават този въпрос в неговата дълбочина или го правят по различен начин. Протоколът съдържа ръководство за въпросите, които трябва да бъдат засегнати, когато договорът се подготвя и договаря. Това ръководство е приложимо към всеки договор, занимаващ се с управлението на закъснението и нарушаването на хода на работата.

Все пак трябва да се има в предвид, че този Протокол осигурява вижданията (балансирани)  на група от хора по въпроси, които все пак нямат абсолютен отговор.

Въпросите, свъразни със закъснението и нарушаването на нормалния ход на работата, често прерастват в спорове, които трябва да се решават от трета страна (комисия за разрешаване на спорове, арбитри или съдии). Броят на такива случаи може значително да се намали, ако се приложат вижданията на този Протокол по отношение разбирането на програмата и графика, тяхното отразяване в съответните дневници и идентифицирането на последствията от закъснението и нарушаването на нормалния ход на работата.

Този Протокол е един баласиран документ, който отразява едновременно интересите на всички страни по договора и все пак, ползващите този Протокол трябва да прилагат неговите твърдения, като отчитат конкретните условия. Тъй като твърденията на Протокола отразяват мнението на част от хората, участвали в неговата изработка, и никой от тах не поема отговорност за загубите или вредите, които могат да бъдат понесени от използването на тези твърдения, всеки използващ Протокола трябва да потърси съответната професионална помощ при използването на съветите и твърденията му.  

В следващата статия ще разгледам основните принципи на Протокола.

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА УСПЕШНА РАБОТА С ПОДИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ-ЧАСТ 2

В част 1 , посветена на договорите с подизпълнителите, разгледахме някои полезни съвети, както и някои капани при съставянето на договорите. Тъй като от работата на подизпълнителите зависи в голяма степен успешното завършване на проектите, е много важно как ще се подходи в сключването на договорите с тях. В тази статия ще изследваме рисковете, заложени в стандартните договори и по-точно буквалното пренасяне на рисковете от договора на главния изпълнител в договорите с подизпълнителите и ще засегнем някои от добрите страни при използването на нестандартните договори.

Преди всичко договорът с подизпълнителя дефинира:

• какво се изисква от подизпълнителя да извърши;
• времето, за което трябва да извърши работата;
• последствията за подизпълнителя в случай, че не извърши работата в договорения срок;
• подкрепата, която трябва да осигури подизпълнителя на главния изпълнител по отношение администрирането на основния договор;
• взаимоотношенията с другите подизпълнители (доста критичен момент между другото);
• събитията за компенсация (удължаване на времето и допълнителни плащания).

Договорът на подизпълнителя едновременно представлява наръчник и пътна карта за подизпълнителя относно това, което трябва да направи и последствията от неизпълнението на неговите задължения. Както всеки проект е уникален, така и изискванията към подизпълнителя са различни на различните проекти. Затова ако подизпълнителя не разполага с ясен и категоричен наръчник и пътна карта, а с общ документ, описващ неговите задължения, той не би бил в състояние да изпълни задачите, така както би очаквал главният изпълнител от него.

Ето две слаби места при съставянето на договорите с подизпълнителя:

Използване на “Про-форма” договор

Доста често главните изпълнители разполагат с един или няколко “про-форма” договори, които се използват доста рутинно при сключване на договори с подизпълнителите. Този подход е доста използван от главните изпълнители поради няколко причини:

·        спестява време и средства за съставяне на договора;

·        прехвърля рисковете от главния договор директно на подизпълнителите;

·        по този начин договорът може да се използва многократно.

Къде се крие опасността тук? Ами, “про-форма” договорът едва ли ще отрази спесифичните рискове и задължения на подизпълнителя и едва ли ще внесе необходимата яснота относно спесифичните условия на главния договор и произтичащите от тях задължения на подизпълнителя. Така предимствата на “про-форма” договора бързо биха се стопили от допълнителното администриране и контрол, упражнявани от главния изпълнител в следствие на изискванията на “про-форма” договора.

По-добре би било да се използва нестандартен договор от предишен проект, който да съдържа основните клаузи и рискове в основния договор. Около така оформения скелет е много лесно да се допишат спесифичните и характерните за конкретния договор условия и рискове. По този начин би се получила една нестандартна форма на договор, подходяща за проекта и спестяваща време и средства за изготвянето и. (Това е и избрания подход и от автора.)

 

Използване на Договор “Едно към едно"копие на главния договор

Друг често срещан подход, но много опасен, е съставянето на договор с подизпълнителя, който е едно към едно с главния договор. В този случай от подизпълнителя се очаква да се съобразява с всички изисквания на главния договор. Обикновено при този подход на подизпълнителя се предлага копие от главния договор. Според мен този подход е изпълнен с проблеми, защото:

·        е възможно подизпълнителя да не идентифицира правилно своите задължения;

·        е възможно да възникнат спорове относно интерпретирането на клаузи от  главния договор;

·        там, където главния договор е администриран от “инженер”, е възможно да възникнат проблеми с администрирането на подизпълнителския договор, в който “инженер” се явява главният изпълнител.

Както и с “про-форма” договора  и при този подход главният изпълнител е изложен на риска от повече администриране и на риска от неефикасно изпълнение на задълженията на подизпълнителя. В случаите на формални спорове  при този подход страните по договора ще изразходват много време и средства в един сложен процес за разрешаване на  споровете. Един ясен и конкретен нестандартен договор би бил многократно по-ефективен в такива случаи.

В заключение бих искал да кажа, че времето и средствата, инвестирани при съставянето на нестандартна форма на договор с подизпълнителя в началото, биха довели до по-ефективно и безпроблемно извършване на работите от подизпълнителите (за което всъщност те са наети), а главният изпълнител би бил по-добре защитен в случай, че възникнат проблеми при изпълнението на работите.

ОСЕМ ВАЖНИ ЕЛЕМЕНТА НА ИСКАНЕТО ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА ВРЕМЕТО

Много често изпълнителят не получава удължение на времето при настъпване на някакво събитие, даващо му това право, поради недостатъчна информация, която той изпраща на инженера.

В моята практика съм установил, че по-долу описаните елементи на един иск са достатъчни за успешната защита на един иск от изпълнителя

• Събитието

Идентифицирай събитието:причината, която предизвиква промяна, пораждаща закъснение

• Кой е отговорен за събитието

Щом като събитието един път е идентифицирано следва да се погледне договора, за да се определи кой е отговорен за последствията от събитието. Това зависи от разпределението на  рисковете между страните в договор

• Основанието за иска съгласно договора

Обикновено договорите съдържат конкретни клаузи, даващи право изпълнителят да иска удължение на времето при настъпване на събитие, което пречи да се извършат работите както е уговорено в договора

• Процедурата за отправяне на иска съгласно договора

Обикновено (но не винаги напоследък) изпълнителят е длъжен да се съобрази с времева рамка, в която да уведоми инженера за настъпването на събитието. Договорът трябва да се познава в детайли, за да не се окаже, че изпълнителят би загубил правото да иска удължение на времето, поради закъснение да отправи иска

• Причината и следствието

В исканията, които съм преглеждал и които са получавали удължение на времето, на това място изпълнителите описват подробно причините и следствията от настъпването на събитието върху планирата работа, планираната последователност на работите, тяхната продължителност и технологията на извършването им; статута на работите при настъпване на събитието, описание  на промените, налагащи се при изпълнението на работите в следствие на събитиет

• Анализ на закъснението

Тук изпълнителят трябва да направи анализ на закъснението, използвайки, някой от международно признатите методи за анализ на закъснението

• Претенцията на изпълнителя

Ясно изразяване на исканото удължение- всъщност това е конкретното искане.

• Доказателствата

Това са приложенията към искането:писма, технология на извършване на работите, инструкции, доклади за напредъка и снимки, протоколи от срещи, програми, графици и др.

Използването на тези стандартни елементи в искането би било добро начало за написването на иск за удължаване на времето, въпреки че всеки строителен проект е уникален и е нужно съобразяване с конкретните условия на договора.

КОЙ ИМА ПРАВО ДА ИЗПОЛЗВА РЕЗЕРВА ОТ ВРЕМЕ В ГРАФИКА

В практиката съществуват три гледни точки по въпроса кой има право да притежава   резерва от време в графика и те са следните:

• Изпълнителите твърдят, че само те имат право да използват резерва, тъй като те съставят програмата за изпълнение, те планират работите и ги изпълняват, така както намерят за най-добре;

•  Възложителите смятат, че щом те плащат извършените работи, само те имат право да използват резерва;

• Третото мнение е, че нито една от страните има изключителното право да използва резерва и всъщност правото е на страната на този, който го използва.

Какво е Вашето мнение по въпроса?

НЯКОИ ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СТАНДАРТНИТЕ ФОРМИ НА ДОГОВОРИТЕ ЗА СТРОИТЕЛСТВО И КОНСУЛТИРАНЕ

Съществуват различни стандартни форми на договор, разработени от различни организации в различни райони. Пример за това са договорите на FIDIC, JCT, EJCDC, NEC и много други. Понастоящем в България за проекти, финансирани по европейски програми, се използват стандартните форми на FIDIC. В частния сектор за съжаление се сблъсквам обикновено с нестандартни договори. В случаите, в които аз съставям договорните условия, винаги предпочитам да използвам стандартните форми на JCT или NEC, с които ви препоръчвам да се запознаете.

Стандартните форми са полезни инструменти за страните, които искат да сключат договор за строителство и консултиране. Обикновено стандартните форми засягат повечето проблеми, които трябва да се вземат в предвид, когато се сключва строителен или консултантски договори и са особено полезни, когато работите в договора не са сложни. Тук е мястото да подчертаем предимствата на стандартните форми на договор:

·         Условията на стандартните форми съдържат в себе си елемент на сигурност, тъй като са преминали теста на времето, били са използвани многократно и клаузите в тях са попадали многократно в съдебните зали и арбитража. Ето защо страните по договора могат да са сигурни в тези условия и да са запознати добре с тяхното значение и намерение.

·         Стандартните договори са относително лесни за използване (при положение, че не са внасяни много промени) и страните по договора са склонни да приемат клаузите в тях, тъй като те се използват в индустрията.

·         Използването на стандартните форми води до по малко юридически разходи, тъй като страната, отговорна за изработването на договора, може да избере стандартна форма, която е с малко поправки в нея. Нещо повече, много по-бързо е да се допълни такъв договор в сравнение с това да се напише нестандартен договор.

·         Както споменах по-горе стандартните форми засягат повечето от проблемите, срещани в практиката. Това предполага страните по договора да не се притесняват, че важни клаузи ще бъдат незасегнати.

Въпреки, че са широко използвани, преминали са теста на времето и са проверени много пъти, стандартните форми на договор трябва да се използват с голямо внимание предвид конкретните условия. Някои от рисковете при използването на стандартните форми са:

·         Стандартните форми на договор са общи документи, които трябва да се редактират за конкретните условия. Трябва да се отчетат рисковете за всеки конкретен проект и съответно да се коригира стандартната форма. Страните по договора много често се осланят на нередактирана стандартна форма на договора и така не успяват да засегнат конкретните рискове в проекта, което води до възникване на спорове по време на строителството.

·         Много често стандартните форми не се редактират правилно, което води до несигурност, когато се наложи интерпретиране на клаузите.

·         При редактирането на една клауза трябва да се проследи, нейната връзка  с други клаузи на договора така, че да не се получи двусмислие и объркване.

·         Някои клаузи от стандартните форми на договор е възможно да не са в съответствие с местното законодателство. Този проблем трябва да се вземе в предвид много внимателно от страните по договора, иначе може да се окаже, че някоя от страните  разчита на определена клауза, а тя всъщност да не е валидна съгласно местното законодателство.

·         С особено внимание трябва да се подходи и към клаузите, отнасящи се към застраховането. Винаги трябва да се проучи местния пазар и да се поиска помощта на застрахователен агент за редактирането на стандартната форма на  договор, за да не се окаже, че някоя от страните поема застраховка, която не се поддържа от местните застрахователи.

От всичко казано дотук става ясно, че при съставянето на строителните и консултантските договори трябва да се подхожда внимателно и преди всичко клиента трябва предварително да е изградил своята договорна стратегия.