събота, 29 януари 2011 г.

ПЪРВИ СТЪПКИ В ПРОЕКТОВОТО РЪКОВОДСТВО

За тези, които имат желание да направят първите си стъпки в проектовото ръководство, препоръчвам да посетят http://www.youtube.com/watch?v=8x7msPfjASo и  да чуят лекциите на Rita Mulcahy, професионален проектов ръководител. Наистина добри и полезни лекции!

сряда, 26 януари 2011 г.

ПРОГРАМАТА


След статиите за резерва от време в програмата (или графика) смятам да поговорим за  изискванията към самата програма, които лесно могат да се превърнат в спесификации.
Все пак е най-добре евентуалните спорове по време на строителството или след това да бъдат избягвани. За тази цел е от голямо значение страните да наблюдават и записват прогреса на работите по време на строителството. По време на строителството споровете биха били разрешавани бързо, а след него всеки, занимаващ се с разрешаването на спорове, би имал достатъчно информация за по-бързо и по-малко разходи, свързани с процеса на отсъждането. За да може да се случи това, е необходимо съставянето на програма. Задължение е на изпълнителя да представи програма за изпълнение и администраторът на договора да я одобри. Тъй като повечето стандартни форми на договор не съдържат достатъчно клаузи относно изискванията за съставяне, актуализиране и администриране на програмата, е нужно да се добавят клаузи в спесифичните условия на договорите или да се допишат спесификации към програмата. Какво трябва да съдържат тези спесификации:

1.Формат на програмата. Зависи от мащабът и сложността на проекта. Но все пак трябва да се използва методът на критичния път и подходящ софтуер, който да бъде на разположение и на двете страни. На администратора на договора програмата трябва да се представи в електронен вид, в който трябва да е отбелязан критичния път. Освен самите строителни работи в програмата трябва да са отбелязани всички задачи, свързани с проектирането, доставките и информацията, която трябва да се предостави от Възложителя.
2.Начин на изпълнение.За да бъде разбрана програмата напълно е най-добре изпълнителят да бъде задължен да представи заедно с програмата и начин на изпълнение, описващ ресурсите и подхода, който ще бъде възприет за завършване на работите.
3.Времето, в което трябва да се представи първоначалната програма за одобрение.Зависи от сложността на проекта. Най-добре все пак е да се представи преди подписване на договора. Най-важното е, че с нейното одобряване се поставя основата за разработване на детайлната програма.
4.Механизъм за получаване на одобрение на първоначалната програма. Това е много важна точка, защото определя начина, по който се одобрява програмата. Трябва да е ясно в договора, че ако администраторът на договора не отговори в определена в срок, програмата ще се счита одобрена. Също така трябва да е ясно, че одобрението на програмата не я превръща в договорен документ (ако изрично не е казано обратно в договора). Одобрението от администратора на договора означава, че програмата е реалистична и отговаря на изискванията на договора. Нужно е да се постави неустойка в договора при положение, че изпълнителят не актуализира програмата навреме.
5.Изисквания за актуализиране и архивиране на програмата. Използвайки софтуера изпълнителят трябва да актуализира програмата с действителните дати на започване и завършване на отделните работи, както и да записва процента на завършеност и оставащото време за завършване на работите. Обикновено честотата на актуализиране е един път в месеца (все пак зависи от договора). Целта на архивирането е да има достатъчно документи в случай на спорове. Ето защо препоръчвам всякакви събития (забавяне от Възложител, получаване на черетеж от проектант и др.) да бъдат отбелязвани в графика и той да стане един вид дневник на проекта.
6.Логическа връзка между работите. Работите трябва да са свързани с някоя от логическите връзки (няма да ги изброяваме). Не трябва да остане дейност без логическа връзка със следваща дейност, както и да има фиксирани дати, защото така програмата няма да бъде динамична и няма да реагира на промени. Максималната продължителност на дейност не трябва да бъде повече от 28 дена и по възможност да включва един вид работа.  Работи като „отлежаване на бетон” е добре да се показват също като дейности и престоите да се виждат самостоятелно. Работата на повече смени или работа през нощта също трябва да бъде показани като отделни дейности. Всички ресурси, ставки и др. също така трябва да се отбележат в програмата (софтуерите позволяват описването на ресурсите).
7.Софтуер. Страните трябва да се договорят за софтуера, който ще се използва за изработване на програмата. Най-добре е това да бъде спесифицирано още в тръжните документи.
8.Архиви. Всепризнато е в строителната индустрия навсякъде, че липсват достатъчно архиви, когато те са най-необходими-когато възникнат спорове, разбира се. Затова страните трябва да се договорят  за вида и структурата на архивите.

неделя, 23 януари 2011 г.

JCT, NEC, ICE, FIDIC договори и резерва от време


Кой притежава резерва? Ще продължа разсъжденията по този въпрос с четири договора, основани на британското право и с подхода, който е възприет в тях.

JCT договор

Удължаване на времето съгласно JCT договора се дава за събития, които причиняват закъснение спрямо договорната дата на завършване. В съдебен случай е постановено, че проектът притежава резерва, като решението на съда е, че администраторът на договора е задължен да вземе в предвид, който и да е неизползван резерв и че това се дължи на факта, че  удължаване на времето за завършване трябва да се присъжда само, ако завършването би било забавено към тогава актуалната дата на завършване.   Съдът продължава с това, че това би било несправедливо към изпълнителя в случай на закъснение, причинено от възложителя и случващо се преди закъснение, причинено от изпълнителя Ето защо съдът препоръчва администраторът на договора да информира изпълнителя, че ако се наложи удължаване на времето поради закъснение, дължащо се на изпълнителя и случващо се след закъснение, дължащо се на възложителя, това удължение, ще бъде дадено на изпълнителя в рамките на резерва.

NEC договор

Договорът, който предпочитам в момента, казва, че изпълнителят трябва да покаже, в своята програма договорната дата на завършване, планираната дата на завършване и резерва. Разбира се, няма причина изпълнителят да не показва в своята програма планираната дата на завършване и тя да бъде по-рано от датата на завършване по договора. А NEC договорът определя закъснението спрямо договорната дата на завършване като “продължителността от време, дължаща се на събитие за компенсация, с която планираната дата на завършване закъснява от планираната дата на завършване, показана в програмата. Ръководството за прилагане на договорните условия на NEC казва, че този метод за оценка на закъснението означава, че всеки резерв, получаващ се от разликата между планираната дата на завършване и договорната дата на завършване трябва да се запази. С други думи това означава, че изпълнителят е този, който притежава резерва-въпреки, че все още няма съдебно решение по въпроса!

ICE договор

В този договор се изисква Инженерът да дава междинни удължения на времето, винаги когато според него настъпилите забавяния дават право на изпълнителя на удължаване на времето за окончателното завършване на работите и да определи това удължаване. От тези думи не може да се разбере кой точно притежава резерва, а и няма решения на съда.

FIDIC договор

Клаузи 8.3 “Програма” и 8.4 “Удължаване на времето за завършване” мълчат по въпроса за резерва, което означава, че страните трябва да се разберат чрез написване на подходящи спесифични условия, за да се избегнат споровете в последствие.

В заключение, мисля, че е най-добре клаузите на договора да бъдат категорични по въпроса кой притежава резерва от време, като се допишат общите условия на договора с необходимите спесификации, за да се избегнат вероятните спорове, независимо от  вижданията по въпроса кой притежава резерва. 
Ако все пак някой е запознат с решения на българския съд или арбитражния съд, ще бъде добре да ги сподели. Интересно ми е на какви договори попадате и как е решен въпросът там

неделя, 9 януари 2011 г.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ПРОТОКОЛА


1.Програма и дневници
За да се намали броят на споровете по отношение на закъснението, Изпълнителят трябва да изготви и Администраторът на договора трябва да одобри подходящо изготвената програма(график), показваща начина и последователността, която Изпълнителят възнамерява да следва при изпълнението на работите. Програмата трябва периодично да се актуализира, за да отразява действителния напредък и всяко удължаване на времето, одобрено от Администратора на договора. Ако това се прави, тогава програмата може да се използва като средство за управление на промените, като определя удължаването на времето и периодите, в които се дължи компенсация. Страните по договора трябва също така да достигнат и ясно споразумение относно видовете дневници, които ще се водят по време на изпълнението на работите.

2.Цел на удължаването на времето
Ползата за Изпълнителя от удължаването на времето е, че го освобождава от отговорността по неустойките за закъснение, за който и да е период преди определената нова дата за завършване на работите.  Ползата за Възложителя е, че се определя нова дата на завършване на работите и предотвратява изпадането в положение, в което няма фиксирана дата за завършване на работите.

3.Право на получаване на удължаване на времето
Искането за удължаване на времето трябва да се прави възможно най-скоро след възникването на събитието, даващо право за това искане. Изпълнителят има право на удължаване на времето само за събития, дължащи се на рисковете на Възложителя. Страните трябва възможно най-бързо, докато работата продължава, да оценят въздействието на събитието, дължащо се на риск на Възложителя, и по отношение на удължаването на времето и по дължимата компенсация.

4. Процедура за удължаване на времето
Удължаване на времето за завършване трябва да се присъжда дотолкова доколкото събитието, дължащо се на риск на Възложителя, може разумно да бъде предвидено, че ще  предотврати завършването на работите съгласно установената към момента дата на завършване. Целта на процедурата за удължаване на времето за завършване е използването на подходящи договорни условия, даващи  право на  удължаване на времето за завършване; процедурата не трябва да се основава на това дали Изпълнителя се нуждае или не се нуждае от удължаване на времето за завършване, за да не му бъдат присъдени неустойки за закъснение.

5.Ефект от закъснението
За да бъде дадено удължаване на времето, не е необходимо събитие, дължащо се на риск на Възложителя, да е започнало да въздейства на прогреса на работата на Изпълнителя или ефектът върху работата вече да се е проявил. 

6.Разглеждане на удължаване на времето на стъпки
Когато пълният ефект от събитие, дължащо се на риск на Възложителя, не може да бъде предвиден със сигурност по време на първоначалната оценка от Администратора на договора, той трябва да постанови удължаване на времето за тогава предвиждания ефект. Удължаването на времето трябва да бъде оценявано от Администратора на договора на интервали (ако това е подходящо), съвпадащи със събирането на повече данни за ефекта от събитието, дължащо се на риск на Възложителя, като удължаването на времето може само да расте ( не и да намалява, ако няма изрични клаузи в договора, позволяващи това намаляване).

7.Резерва от време и графика
Когато има резерв от време в графика и в случай на събитие, дължащо се на риск на Възложителя, удължаване на времето трябва да бъде давано само в случай, че закъснението, дължащо се на Възложителя, би намалило под нулата общия резерв от време.

8.Резерва от време и компенсацията
Ако в резултат на закъснение на Възложителя, Изпълнителят е възпрепятстван да завърши работите съгласно планираната дата на завършване от Изпълнителя (която е по-ранна от датата на завършване съгласно договора), Изпълнителят ще има право да получи възстановяване на разходите, които са причинени от закъснението на Възложителя, въпреки че няма закъснение по отношение на датата на завършване съгласно договора ( и затова  удължаване на времето не се полага), при положение все пак, че при сключването на договора Възложителят е бил наясно с намерението на Изпълнителя да завърши работите преди датата на завършване съгласно договора и това намерение е реалистично и постижимо.

9.Едновременното закъснение и неговият ефект върху правото за удължаване на времето за завършване
Когато се случи закъснение на завършване на работите, дължащо се на Изпълнителя, или ефектът от него се прояви едновременно  със закъснение, дължащо се на Възложителя,закъснението, дължащо се на Изпълнителя не трябва да намали дължимото удължаване на времето за завършване.

10.Едновременното закъснение и неговият ефект върху правото за компенсация
В случай, че Изпълнителят понася допълнителни разходи, в следствие на едновременно закъснение, причинено от Изпълнителя и Възложителя, Изпълнителят има право на възстановяване само на допълнителните разходи, причинени от Възложителя, ако Изпълнителят е в състояние да   раздели разходите, дължащи се на закъснението на Възложителя от разходите, дължащи се на закъснението на Изпълнителя. Ако все пак Изпълнителят е щял да понесе допълнителните разходи от своето закъснение, въпреки закъснението на Възложителя, Изпълнителят не би имал правото на компенсация.

11.Определяне на резерва от време и едновременноста
Прецизното определяне на резерва от време и едновременността е възможно единствено с използването на подходящ график, който се осъвременява периодично.

12.Ретроспективен анализ на събитието, причинило закъснението
Протоколът препоръчва при решаване на удължаването на времето, комисията за разрешаване на споровете, арбитърът или съдията да се поставят, доколкото е възможно, в позицията на Администратора на договора във времето, когато рискът на Възложителя е довел до възникването на събитие, причинило закъснението.

13.Намаляване на закъснението и причинените загуби
Изпълнителят има основното задължение да намалява ефекта върху неговите работи от рисковете на Възложителя. Това задължение не изисква Изпълнителят да използва допълнителни ресурси или да работи извън нормалното работно време, за да намали този ефект и това изискване трябва да бъде записано изрично в договора. Задължението на Изпълнителя да намалява загубите се изразява в следното-първо, Изпълнителят трябва да предприеме разумни мерки да намали своите загуби; и второ Изпълнителят не трябва да предприема неразумни стъпки, които биха увеличили неговите загуби.

14.Връзка между удължаването на времето и компенсацията
Правото на удължаване на времето не води автоматично до право на получаване на компенсация и обратно.

15.Остойностяване на промените
Когато е практично, общият предполагаем ефект от промените трябва да се договори между Възложителя/Администраторът на договора и Изпълнителя, като се постигне твърда стойност на промяната, включваща не само директните разходи (труд, материали, механизация), но и допълнителните разходи, удължаването на времето и необходимата ревизия на графика.  

16.База за пресмятане на компенсацията при удължаване на времето
Ако не е договорено друго (оценяване на база договорни цени), компенсация при удължаване на времето не трябва да се плаща за нищо друго освен свършената работа, изразходваното или загубеното време и натрупаните разходи. С други думи компенсацията при удължаване (освен причинено от промяна), се базира на допълнителните разходи, понесени от Изпълнителя. Целта е Изпълнителя да се постави в същото финансово положение, в каквото би било, ако рискът на Възложителя не се беше случил.

17.Връзка с тръжните параметри на ценообразуване
Тръжните параметри на ценообразуване имат ограничено приложение при оценяването на разходите при удължаване на врмето и нарушаване на хода на работите.

18.Период за оценяване на компенсацията
Тогава когато се реши, че е необходима компенсация при удължаване на времето, оценяването на сумата се прави спрямо периода, когато ефектът от риска на Възложителя е почувстван.

19.Глоблни искове
Не рядко срещана практика на Изпълнителите е да отправят глобални искове без да доказват причините и ефектите и тази практика не се препоръчва от Протокола и не се възприема от съдилищата (тук говорим за английските, разбира се).

20.Ускоряване
Когато договорът предвижда ускоряване, плащането за това ускорение трябва да се основава на клаузите на договора. Когато договорът не предижда ускоряване, но Изпълнителят и Възложителят се договорят, че трябва да се предприемат мерки за ускоряване, базата за плащане трябва да се договори преди започване на ускоряването на работите.

21.Нарушаване на хода на работите
Нарушаването на хода на работите означава да се възпрепятстват нормалните методи на работа на Изпълнителя, което се изразява в намаляване на ефективността на работа. Ако е предизвикана от Възложителя, може да доведе до право на компенсация съгласно договора или прекратяване на договора.