петък, 19 август 2011 г.

ЗА ПОЛЗИТЕ ОТ КОМИСИЯТА ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕ


Каква е практиката понастоящем в България по отношение на разрешаването на споровете по време на строителството? Ами, мога да кажа никаква. Използва ли се комисия за разрешаване на споровете, независимо дали  договорът е някой от познатите FIDIC, JCT, NEC и др. или се използва нестандартен договор? Отговорът е не. Какво се прави вместо това? Ако е назначен администратор на строителния договор  или инженер/архитект, той се произнася по внесения иск и ако изпълнителят или възложителят не е удовлетворен, искът оставя висящ и ако страните имат добрата воля да намерят взаимно изгодното решение добре, но ако не постигнат споразумение, работа се забавя и започват едни непрестанни спорове. Явно този начин е неприемлив и е крайно време страните в процеса да започнат да използват услугите на комисията за разрешаване на спорове.

Статистиката показва, че 98 % от случаите, разгледани от комисията, намират решение и страните са доволни от отсъжданията и и тези случаи не стигат до арбитраж или съдебната зала. А това наистина е забележителен успех, което е и крайната цел на използването на комисията за разрешаване на споровете.

Ако сравним разходите за комисия за разрешаване на споровете с разходите за арбитраж или съдебно дело, се оказва, че те са несравними. Разходите за функциониране на комисия за разрешаване на споровете са между 0.05%-0,5% от стойността на строителството в зависимост от големината на проекта. За големите проекти комисията може да се състои от трима човека, докато за малките проекти наемането на един човек е достатъчно.

Освен намаляване на разходите за разрешаване на споровете комисията допринася и за стремеж у страните за достигане на разбирателство. Това се дължи на факта, че страните имат респект от наемането на висококвалифицирани лица с нужния авторитет в комисията за разрешаване на споровете. Само този факт кара страните да не стигат до услугите на комисията, а да стигат до разбирателство. Комисията допринася и за по-добрата комуникация между участниците, увеличава доверието и кооперирането между тях.

Заради познаването на проекта от участниците в комисията, които правят редовни посещения на строителната площадка, отсъжданията стават бързо и с все още пресни факти, т.е. избягва се намесата на свидели, които „нещо” си спомнят при разрешаването на споровете от арбитраж или в съдебната зала. Администраторът на договора също е стимулиран да взема навременни решения, а не да разчита, че искът ще се размие от само себе си. 

Няма да навлизам в практиката за назначаване и функциониране на комисията за разрешаване на спорове, тъй като всеки може да намери съответните клаузи в стандартните договори.

С какво се сблъсквате на вашите проекти, когато се налага разрешаване на спорове? Колко време се губи и какви разходи се правят?

Няма коментари:

Публикуване на коментар