НЯКОИ ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СТАНДАРТНИТЕ ФОРМИ НА ДОГОВОРИТЕ ЗА СТРОИТЕЛСТВО И КОНСУЛТИРАНЕ

Съществуват различни стандартни форми на договор, разработени от различни организации в различни райони. Пример за това са договорите на FIDIC, JCT, EJCDC, NEC и много други. Понастоящем в България за проекти, финансирани по европейски програми, се използват стандартните форми на FIDIC. В частния сектор за съжаление се сблъсквам обикновено с нестандартни договори. В случаите, в които аз съставям договорните условия, винаги предпочитам да използвам стандартните форми на JCT или NEC, с които ви препоръчвам да се запознаете.

Стандартните форми са полезни инструменти за страните, които искат да сключат договор за строителство и консултиране. Обикновено стандартните форми засягат повечето проблеми, които трябва да се вземат в предвид, когато се сключва строителен или консултантски договори и са особено полезни, когато работите в договора не са сложни. Тук е мястото да подчертаем предимствата на стандартните форми на договор:

·         Условията на стандартните форми съдържат в себе си елемент на сигурност, тъй като са преминали теста на времето, били са използвани многократно и клаузите в тях са попадали многократно в съдебните зали и арбитража. Ето защо страните по договора могат да са сигурни в тези условия и да са запознати добре с тяхното значение и намерение.

·         Стандартните договори са относително лесни за използване (при положение, че не са внасяни много промени) и страните по договора са склонни да приемат клаузите в тях, тъй като те се използват в индустрията.

·         Използването на стандартните форми води до по малко юридически разходи, тъй като страната, отговорна за изработването на договора, може да избере стандартна форма, която е с малко поправки в нея. Нещо повече, много по-бързо е да се допълни такъв договор в сравнение с това да се напише нестандартен договор.

·         Както споменах по-горе стандартните форми засягат повечето от проблемите, срещани в практиката. Това предполага страните по договора да не се притесняват, че важни клаузи ще бъдат незасегнати.

Въпреки, че са широко използвани, преминали са теста на времето и са проверени много пъти, стандартните форми на договор трябва да се използват с голямо внимание предвид конкретните условия. Някои от рисковете при използването на стандартните форми са:

·         Стандартните форми на договор са общи документи, които трябва да се редактират за конкретните условия. Трябва да се отчетат рисковете за всеки конкретен проект и съответно да се коригира стандартната форма. Страните по договора много често се осланят на нередактирана стандартна форма на договора и така не успяват да засегнат конкретните рискове в проекта, което води до възникване на спорове по време на строителството.

·         Много често стандартните форми не се редактират правилно, което води до несигурност, когато се наложи интерпретиране на клаузите.

·         При редактирането на една клауза трябва да се проследи, нейната връзка  с други клаузи на договора така, че да не се получи двусмислие и объркване.

·         Някои клаузи от стандартните форми на договор е възможно да не са в съответствие с местното законодателство. Този проблем трябва да се вземе в предвид много внимателно от страните по договора, иначе може да се окаже, че някоя от страните  разчита на определена клауза, а тя всъщност да не е валидна съгласно местното законодателство.

·         С особено внимание трябва да се подходи и към клаузите, отнасящи се към застраховането. Винаги трябва да се проучи местния пазар и да се поиска помощта на застрахователен агент за редактирането на стандартната форма на  договор, за да не се окаже, че някоя от страните поема застраховка, която не се поддържа от местните застрахователи.

От всичко казано дотук става ясно, че при съставянето на строителните и консултантските договори трябва да се подхожда внимателно и преди всичко клиента трябва предварително да е изградил своята договорна стратегия.