КОЛКО “ГОДЕН” Е ВАШИЯТ ДОГОВОР

Поводът за написването на тази статия се роди преди две седмици, когато прибягнах до използването на клаузата “годен за целта”, използвана в много договорни форми. Много пъти юристите се борят за включването или изключването на тази клауза в договорите с проектантите или изпълнителите.
Тук възникват няколко въпроса: Какво би се случило, ако клаузата “годен за целта” не е явно включена? Какъв би бил резултатът, ако същата клауза се включи? Как тази клауза засяга застраховката “професионална отговорност”?

В повечето случаи страните в договора се стремят да ограничат отговорността си по отношение например на проектирането като включват клаузи от типа:

Изпълнителят не е отговорен за дефекти в неговите работи, дължащи се на неговото проектиране, ако той успее да докаже, че е използвал разумни умения и грижи.

Тази клауза означава, че проектната документация на един изпълнител е достатъчно да покрие стандарта, който се очаква от един компетентен и правоспособен изпълнител, за да се смята, че е използвал разумни умения и грижи. Защо тогава клиентите толкова искат да включат клаузата “годен за целта” в договорите. Отговорът е, че тази клауза е доста по-стриктна и задължаваща.

Например, ако един договор с архитект за проектиране на сграда, съдържа клаузата “годен за целта” и се окаже накрая, че една вътрешна дървена стълба е нестабилна, то клиентът, позовавайки се на тази клауза, би трябвало само да установи този дефект. От тук нататък архитектът ще трябва да демонстрира, че неговото проектиране е годно за целта и стълбата не е изпълнена съгласно документацията.

Ако изпълнителят приеме подобна клауза в договор за проектиране и изпълнение означава, че той поема отговорността неговото проектиране да отговаря на изискванията на клиента (каквито и да са те). Изпълнителят по този начин гарантира, че ако се е договорил да проектира и изгради например завод за бутилиране на вода за 10 000 л/ден, то изграденият завод ще започне да произвежда точно 10 000 л/ден. В случай, че заводът произведе 5 000 л/ден това означава, че изпълнителят не е проектирал и построил завод “годен за целта”.

В този смисъл в договори, в които ясно виждаме експлоатационните и производствените спесификации, не виждам смисъл от включването на подобна клауза – експлоатационните или производствените спесификации са достатъчни. Клиентът е застрахован, че крайният продукт ще посрещне неговите изисквания.

Интересен момент за отбелязване е, дали от договора става ясно каква е целта на клиента. При липсата на ясна цел, поставена от клиента, в случай на спор неговото намерение ще бъде определено от съда или арбитража, като се базира на фактите. Това поставя изпълнителя в положение да изисква ясното определяне на изискванията на клиента и дори по-конкретното им спесифициране. От друга страна по-отвореното значение на клауза от типа “годен за целта” дава повече комфорт на клиента, че изпълнителят ще се опита да изпълни повече изисквания в усилията си работите му да съответстват на изискването на подобна клауза. Добре е, че благодарение на усилията на изпълнителите все повече стандартни форми на договор модифицират тази клауза по следния начин:

При завършването си работите трябва да са годни за целта, за която работите са предназначени, така както са дефинирани в договора.

В този случай имаме ясно годно за целта задължение към изпълнителя, но все пак обвързано с дефиницията “така както е дефинирано в договора”. Страните само трябва да са наясно къде точно в договора са тези изисквания и че те са достатъчно точно и ясно дефинирани.

Скоро един колега ми разказа обаче случай (не в България), при който застрахователят отказва да издаде застрахователна полица на архитект при наличието на клауза в договора “годен за целта”. Какво може да се направи в такъв случай? Да се вземе пример от Жълтата или Сребърната книги на FIDIC където в клауза 4.1 пише:

След като бъдат завършени, работите трябва да бъдат годни за целите, за които те са предназначени съгласно определението в Договора.

Преимуществото при използването на по-горното изречение за клиента е, че ефектът е същия, без да се използва толкова явно терминът “годен за целта”. При този подход (прикрит “годен за целта”) обаче изпълнителят трябва да е доста внимателен дали неговата застрахователната полица не изключва покритието “годно за целта”.

Не съм запознат дали в българското законодателство една такава клауза не се вменява директно от закона, както е в британското и немското или се следва примера на ОАЕ, където няма такава клауза в законодателството.

А какъв е Вашият опит с клаузата “годен за целта”? Привърженик ли сте на тази клауза или смятате, че трябва да се изключва от договора? Как реагират Вашите застрахователи? Всички коментари ще бъдат добре дошли.